Невероятните прилики между Чарли Чаплин и Адолф Хитлер

   Скитник, джентълмен, поет, мечтател, самотник, винаги с надежда за любов и приключения“ Сър Чарлс Спенсър Чаплин е роден на 16 април 1889 година и днес се навършват 130 години от рождението му.

     Той е създателят на един от най-знаменитите образи в нямото кино – скитника – Чарли и е една от най-креативните личности в ерата на нямото кино. Чаплин е най-известният актьор в ранните холивудски филми, който остава завинаги в историята на нямото кино, а по-късно и забележителен режисьор. Също така е и сценарист и композитор на някой от филмите си. Справя се блестящо с всяко свое начинание.

    Днес на тази кръгла годишнина решихме да направим едно интересно сравнение ида представим различни факти за великият комик, които малцина са забелязали. Може би малцина знаят за това, но между Чаплин и Хитлер има наистина уникални прилики и то не само в техният външен вид, но и в живота им, даже често се е предполагало, че били астрални близнаци или нещо подобно. Нека да започнем с факта, че и двамата са родени в една и съща година и месец, даже една и съща седмица, но различна дата. Адолф Хитлер е роден в Австрия на 20 април 1889 г., а Чарли Чаплин четири дни по-рано в Англия на 16 април 1889 г.

1

Малкият Хитлер – вляво и малкият Чарли –  вдясно

    И двамата са били енигматични личности по онова време, вдъхновяващи много хора, две персони с невероятно силен магнетизъм, харизма и влияние над хората. Докато Хитлер омайвал тълпите със своите силни речи и властно поведение на политическата сцена, Чаплин е правел същото само че на театралната сцена и в киносалоните, чрез своите филми и творчество. И двамата са имали трудно детство и са били силно привързани към своите майки и са били в трудно отношения с бащите си – пияници.

2

Майките – Клара Хитлер – вляво и Хана Чаплин – вдясно

   Всъщност и Адолф е имал влечения към изкуството – само че изобразителното такова и е мечтаел в началото да стане художник, дори е кандидатствал в Академията по изящни изкуства във Виена, но го отхвърлят и не оценяват подобаващо таланта му. Младият художник любител по онова време живеел бедно и се изхранвал, продавайки своите картини във вид на картички, върху които най-често изобразявал архитектурни сгради и то доста сполучливо.

3.jpg

   Няма как да не отбележим и визуалната прилика помежду им. И двамата са имали тъмносин цвят на очите, които наследили от техните майки.  Приличали си и по култовите мустачки, макар че при Чаплин те не били естествени а само част от неговият макиаж, който правел специално за филмовите си сцени и ги залепвал с лепило. Докато Хитлер е отглеждал своите естествени  мустаци още от младини. Но както и да ги оприличим мустаците са запазена марка и при двамата.

5

7.jpg

   Друго интересно около двете особи е, че първото появяване пред камера на Хитлер било сред една тълпа на улична манифестация, което доста наподобява един от първите филми на Чаплин в ролята на Скитника – Kid Auto Races at Venice (1914), където той се появява пред камерата в блъскащата се тълпа покрай него.

  Няма как да не отбележим и тяхното влияние над жените, като и двамата са си падали по по-млади момичета за възрастта им. Те  били видни колекционери на женски сърца, а жените буквално са припадали по тях, защото и двамата са били много чаровни мъже.

11

Вляво – Хитлер и неговата любима Ева Браун, вдясно Чаплин и младата прохождаща актриса Една Първианс, спътницата в киното и живота на актьора, в началото на неговата кариера.

   Друго интересно около двамата е, че е имало съмнения че носят в себе си еврейска кръв или имат такива корени. Било е ясно колко Хитлер е бил крайно настроен срещу евреите и е искал в неговата държава единствено чиста арийска раса. Обаче много се спекулирало, че майка му била еврейка и името Хитлер всъщност е еврейско, защото често бива срещано в имената по надгробни плочи на починали евреи от онова време. Доколко е вярно това не се знае. В архивите на ФБР пък имало досиета, в чийто документи пишело, че всъщност истинското име на Чаплин било Израел Торнстейн и той всъщност бил евреин. Доколко са верни и тези факти също е под въпрос. Официално за родения на 16 април 1889 г. Чаплин се знае, че майка му Хана е била актриса и че е произхождала от “пътуващо семейство”. Често се носели слухове обаче, че леля му била кралица на циганите, той имал ромска кръв и бил роден в цигански катун, понеже майка му не помнела със сигурност дали наистина родното му място било Южен Лондон както се твърди, а и всъщност така и не са намерени официални документи за неговото раждане.

22.jpg

    Най-интересното съвпадение обаче е, когато Чарли Чаплин решава да имитира Хитлер в своя най-гледан и успешен филм – ‘’Великият диктатор’’, която заснема през 1940 г. Чаплин смята Хитлер за човек, който трябва да бъде осмиван. И кой би изиграл по-добре ролята на Хитлер освен самият Чарли? Говори се дори, че Хитлер бил гледал тайно  филма му. Чаплин знаел, че предприема огромен риск чрез филма да си навлече гнева на тогавашният фюрер, но въпреки това поема този риск и изиграва ролята на Хинкел като иронизира Хитлер, евреите и италианския диктатор Бенито Мусолини. Чрез филма си Чаплин принуждава своята публика  да се изправи очи в очи срещу нацистката жестокост и последиците от нея. Това е и първият негов филм, в който използва пряка реч – реч която ще остане в умовете и сърцата на милиони хора, които я чуят, защото е толкова истинска и приложима дори и за днешното съвремие. Филмът се оказва фаворит и Англия твърди, че е най-добрият пропаганден филм, направен от началото на войната, въпреки че бива  забранен в Европа, Ирландия и Южна Америка по онова време. Докато Хитлер влага всичко от себе си сеейки разрушителни войни и раздори, Чаплин чрез образа си на Хинкел се изправя срещу системата, давайки зов на хората за обединение –  да се противопоставят и борят да превърнат света едно по-добро място без глад, войни и кръвопрелития.

‘’Ние мислим твърде много и чувстваме твърде малко’’ е култовият цитат от речта му.

hqdefault

Най – великата реч на Чарли Чаплин от филма „великия Диктатор“

Поли Николова в откровено интервю за новата си книга – „Връзка нова Богородица и Аз“

   54523797_2277598412451822_6230418579079036928_n

    Вероника ПавловаМила Поли, благодаря ти за това, че ни предостави честта да направим второ интервю с теб за нашият сайт – Colours of Life!  Много се радвам, че пред нас ще представиш най-новата си книга – Връзка нова Богородица и Аз“, и можеш да споделиш за развръзката и продължението на първата ти  книга –  „Безмилостно жестока“. В  нея разказваш за пряката ти връзка със Светлия свят.  Ще ни дадеш ли повече подробности относно идеята за нейното написване?  

   Поли Николова  Благодаря, Вероника, че отново ще можем да достигнем до сърцата на хората, чрез това интервю, защото и то,  както и книгата идват по заръка на Светлият свят. Защото настъпва ерата на духовността и е време за осъзнаване. От Светлият свят ни дават насоки,  които отново са в наша полза и подкрепа, стига да искаме да ги чуем и да действаме според Божиите повели. Това не е нова идея, това е продължение, а ще има и още.

53468111_388709815245128_3719979940817403904_n

   Вероника Павлова Можеш ли да разкажеш на нашите читатели за връзката и общението ти с Богородица, и Светлият небесен свят как точно се случва то?

   Поли Николова –   Съжалявам, но не мога да говоря за това. Единственото, което мога да кажа, е че продължава много дълго, с целия диапазон на усещания, аромати, доказателства, с кого точно контактувам. Част от тези общения, това което ми е позволено съм описала точно в тази книга,  която както си видяла е 600 страници. Но, точно начина не мога да обявя. Той си е за мен. Ако от Светлият свят решат да дадат някому тази дарба, те ще му дадат и начина. Той си е индивидуален.

   Вероника Павлова Ти разказваш за най-различни усещания и аромати, докато общуваш с тях и че всеки който ти се явява има своите особени такива. Как се научи да разпознаваш с кого точно общуваш и да ги различаваш и не се ли объркваш понякога?

    Поли Николова Да, това е дара на ясно усещането. В началото естествено се обърквах, но се научих да питам правилно. И колкото по-ясен е въпросът- толкова по – ясен е и отговора. Често, когато работя с някого ми се задават неточни въпроси и винаги казвам „Задай конкретен въпрос, ще получиш конкретен отговор.“ Няма как да отговоря на въпрос:  „Как е работата?“. Така и със Светлият свят. В началото си записвах кой аромат на кого отговаря, а после ако случайно объркам ме поправят. Веднага аромата изчезва и зная, че нещо съм сгрешила. Научих се да разпознавам знаците. Това става с практика и във времето.

   Вероника Павлова В книгата си описваш много за своите сънища, за пътуването на душата ти насън и твоите преживявания, но разкажи ни, кое от всички тях най-много те разтърси емоционално и кое за теб е най-запомнящо се?

    Поли Николова – Хмм. Може би, когато видях душата си. Защото повечето хора виждат телата си,  „излизане извън тялото“ както се нарича още, а пък аз видях от тялото как излиза  самата душа. Тогава за части от секундата се уплаших, но в същото време усетих спокойствие, сигурност и почувствах Божествената Любов. Това усещане няма никога да го забравя докато съм на тази земя.

   Вероника Павлова Няма как да не отбележим факта, че книгата ти е енергийно заредена и аз самата трябва да призная, че докато я четях, изпитах всякакви емоции и усещания. Всеки човек, който я прочете вероятно трябва да мине своите персонални истини, изчистване и израстване, но има  ли нещо универсално, което трябва да научи и разбере и какво е то?

   Поли Николова – Да, това е така. И трите ми книги са енергийно заредени и това е така, защото от Светлият свят пожелаха четейки ги, човек да може да осъзнае простички истини, да  се пречисти и да се зареди с Любовта им. Няма как такава книга да не те докосне и да не промени поне частичка от теб.

54008954_647833508991363_4322338740325318656_n

   Вероника Павлова Какво е основното и най-важно послание, което би искала да предадеш на читателите чрез словото в книгата си?

 Поли Николова – Осъзнаване! Самосъзнание! Чистота! Любов! Доброта! Човещина…, май станаха множко посланията, но всъщност на основата на тези  послания се гради и животът ни! Създадени сме да живеем в радост и Любов. А какво ни пречи? Толкова ли е трудно да си помагаме и да сме просто добри, усмихнати, позитивни?

   Вероника Павлова Ще ни разкажеш ли за твоите занимания в момента и освен Рейки какво друго практикуваш?  И как хората могат да разберат и тълкуват какво представлява Рейки лечението?

  Поли Николова – Освен Биоенерготерапевт, аз съм и Бахов терапевт, масажист, кристало и цветотерапевт и да, Рейки Мастер. Член съм на Британската Рейки Асоциация и Международната Рейки Организация, което ми дава правото да преподавам по цял свят. Рейки е космическа енергия, която всеки от нас притежава, но за да може да я използва правилно трябва да бъде иницииран. Разликата от иницииран и не иницииран човек е в това, че когато те инициират ти ставаш канал, проводник на тази космична енергия, а не отдаваш своята лична. При Рейки се работи със символи, които се вграждат в Аурата на човека и по този начин се помага. Но, за да помагаш на другите хора, трябва да имаш второ ниво Рейки, което се придобива след около 4 до 6 месеца след първо ниво. През тези месеци трябва да упражняваш всекидневно Рейки, за да разшириш каналите и да придобиеш опит.

    Вероника ПавловаВ книгата си споменаваш за много хубави молитви, може ли да споделиш на нашите читатели някоя пречистваща молитва, чрез която биха могли да изцелят душите си и да ги отворят за светлината?

    Поли Николова –  Аз използвам често молитвата на Свети Пантелеймон. Тя е доста дълга, но обхваща всичко, от което боледува и се замърсява душата, и от там рефлектира и върху нашите тела. Повечето хора вече знаят, че физическите болести са проявление на пробив в енергийното ни тяло. А тъй като в него са нашите емоции, следва да излекуваме първо тях.

И ето и самата молитва:

pasted image 0.png

    Свети великомъчениче и целителю Пантелеймоне! Моли Бога за нас и не допускай да останат в нас болестите, от които боледуваме с душа и тяло! Изцели ни от тези язви и струпеи, които са ни причинени от нашите страсти. Боледуваме от леност и разслабеност – изцели ни. Боледуваме от влечение и привързаност към земните предмети – изцели ни. Боледуваме, о свети Пантелеймоне! Боледуваме от забрава: за делото на спасението, за нашите грехове и немощи, за нашите задължения – изцели ни. Боледуваме от злопаметство, гневливост, ненавист – изцели ни, о целителю Свето-Атонски и вселенски. Боледуваме от завист, гордост, надменност, превъзнасяне, при цялата ни оскъдица и непотребност – изцели ни. Боледуваме от много и различни пристъп на плътоугодие: чревоугодие, невъздържаност, сластолюбие – изцели ни. Боледуваме от сънливост, многословие, празнословие, осъдителност – изцели ни, о свети Пантелеймоне! Болят ни очите от греховни взирания, болят ни ушите от слушане на пустословия, злоречия,  клевети – изцели ни. Болят ни ръцете неразположени да се издигат за молитва и да подават милостиня – изцели ни. Болят ни краката от нежелание бързо да отиват в храма Господен – изцели ни. Боли ни, твърде ни боли нашият език, нашите уста: от пустословие, празнословие, злоречие, отвращавайки се от молитвословие и славословие, или произнасяйки ги небрежно, разсеяно, без внимание, без разбиране – изцели ни, о милостиве! Боледуваме от главата до петите: боледува в нас разума с несхватливост, неразумност и безумие; боледува в нас волята, отвращаваща се от свети занимания и стремяща се към дела вредни и богопротивни; боледува в нас паметта, забравяща нашите прегрешения и задържаща в себе си съгрешенията и оскърбленията на ближните ни; боледува в нас въображението, не умеейки и не желаейки живо да ни представи нашата смърт, вечната мъка на грешните, благата на Царството Небесно, Божия гняв, кръстните страдания Христови, Неговото разпятие – изцели ни, о свети Пантелеймоне! Всичко в нас боледува. Изнемогва и нашата душа с всичките и сили и способности. Изнемогва и тялото ни с всички негови членове.. Изцели ни, о свети Пантелеймоне, Целителю безвъзмездни и любвеобилни Лечителю, слуга на Пресвета Богородица, и не оставяй нашето окаянство в недъзи и немощи: та изцелявайки се с твоята благодат, да прославяме Пресветата Троица, Отца и Сина и Светия Дух.   Амин.

    Вероника ПавловаЩе ни кажеш ли дали всеки човек е способен да се свързва със Светлия свят и как нашите читатели биха могли да го направят? Има ли някакъв определен начин за това?

    Поли Николова –  Винаги, когато се молим ние се свързваме със Светлият свят. Но, дали да получи някой човек дарове, решават само те.

    Вероника Павлова Ти самата разказваш, че си преживяла и минала през много трудности в живота си, както бе описала подробно и в предишната си книга – Безмилостно жестока.  Минала си през изпитания и препятствия  и докато издадеш „Връзка нова Богородица и Аз“ и никак не ти е било лесно.  Какво мислиш по въпроса и как си обясняваш това, защо най-големите успехи и постижения в живота на човек се постигат именно с цената на голяма болка?  

  Поли Николова –   Добър въпрос! За да осъзнаем! Защото в повечето случаи тогава започваме да си задаваме въпросите: „Защо ми се случва това?, Къде греша?, Кой съм аз?, Как да се справя?“ и т.н. И обикновено тогава и се смиряваме и се учим да се молим от душа и сърце. Защото Бог чува молитвите ни, но усеща с каква енергия ги изричаме и защо се молим. Не е едно и също да се молим за шестица от тотото и за здраве, нали?

     Вероника ПавловаСпоред теб хората в днешното съвремие станали ли са по-скептични към Вярата, към Бог, към това, че има някаква много силна и Висша сила която ни пази? Как си обясняваш различните съвременни изопачени тълкувания на самата Вяра и Религия?

    Поли Николова Напоследък се появиха много хора, които твърдят, че имат дарби. Появи се много информация в интернет, много методи и начини да се самоусъвършенстваме и хората започнаха да се объркват на кого и на какво да се доверят. Скептични са ако не познават човека, ако не е известен в медийното пространство, защото така сме устроени да се доверяваме на рекламата. Повечето хора са свикнали да казват, че вярват във Висша сила. Аз не поддържам Религията.

   С риск да бъда заклеймена, за мен Религията е създадена,  за да управлява и влияе на хората. Аз съм твърдо ЗА Вярата. Но, в днешното съвремие мисля, че всеки сам трябва да достигне до своята си истина.  Поиска ли го – ще му бъде показано.

54364890_596468104161118_9101267310630404096_n

   Вероника Павлова –  Ти самата в книгата си често се колебаеш, трудно ти е да повярваш, че не сънуваш и това наистина ти се случва, че Богородица и Светлият свят наистина се свързват с теб и ти диктуват какво да пишеш, че ти си избрана да предадеш това слово на хората. Какво е усещането да ти се случва всичко това? Какъв трябва да бъде човек, за да бъде избран това нещо да му се случи, на колко високи вибрации трябва да се  издигне на емоционално и духовно ниво, за да усети наистина Божествената Любов?

  Поли Николова – Човек се колебае при видимото, а какво остава за невидимото. Трудно е да повярваш. И то във себе си, не в Силата. Започваш да си задаваш въпроси: „Защо избраха мен?, С какво го заслужих?, Ще се справя ли?, Искам ли го този дар?…“, и много, много други. Но, когато повярваш именно чрез работата си с хората, когато се даде информация, която няма от къде да я знаеш, когато видиш сълзите от благодарност – усещането е за безусловна Любов. Понякога едва изтрайвам да завърша сеанса и започвам да плача от щастие и да благодаря. Усещането е несравнимо с думи.

       Питаш ме какъв трябва да бъде човек, за да избран ли?  Ако ти отговоря, значи да говоря за себе си. Не, че не се гордея с тези си качества, но някак ми се струва самохвално. Но, да опитам. Да е скромен, човечен, искрен, да има висок морал, да оценява малките неща, да е осъзнат за мисли, чувства, дела, да вярва, да е радостен и щастлив, че е на тази земя, че може с нещо да спомогне света да стане по-добър, да е милостив, да изпитва Любов към всичко, което го заобикаля и към всички. И още и още…

    Вероника Павлова Какво трябва да направят хората за да бъдат отново пробудени, да стигнат отново до Бог, да си усетят изначалното си призвание, когато душата им се е въплътила в човешкото тяло, но за съжаление с всяко следващо прераждане забравят кои са, как да си спомнят за истинската си същност и мисия на Земята?

    Поли Николова   Това са няколко въпроса, на които ще опитам да отговоря обобщено. Хората трябва да се осъзнаят. Аз го казах и по – нагоре. Това е началото. От нас самите започва всичко. Самосъзнание! Когато започнеш да се променяш, значи ти си осъзнал. Щом си осъзнал, значи ще помолиш  за помощ, защото изкушенията ще те дебнат отвсякъде и помощта ще дойде, щом си заявил тази осъзнатост. А на въпроса дали ще спомнят не мога да съм категорична в отговора, защото «Всекиму според заслуженото» . Твоята мисия може да е само да родиш три деца, да си перфектната майка и домакиня. Може да е да си строител, ако в минал живот си рушал, сега да ти се дава да изграждаш. Няма човек без мисия. Може в този живот мисията ти да е точно това, да се осъзнаеш и да потърсиш помощ, да се изчистиш, пречистиш и в следващ живот да изпълниш тази мисия. А как да разберем? Попитайте душата. Чуйте я, усетете я. Тя знае!

   Вероника ПавловаМного хора може би биха казали, че са имали усещания като твоите, например топли крайници, усет за някаква енергия, силно главоболие или обливане от горещи вълни, но не могат да ги разпознаят какви са и откъде идват, приемат ги за оплаквания. Но възможно ли е това да е някакъв знак за тяхна скрита дарба и как биха могли да си обяснят подобни състояния? Дали Ангелите искат да се свържат и с тях, но те просто не знаят как да ги допуснат до себе си? Изобщо как можем да разберем дали имаме някакви такива скрити способности и как да ги отключим?

   Поли Николова –  Все повече хора се отварят за духовното. И все повече хора имат различни усещания и се отключват различни дарби. Тук е моментът да спомена, че ние всички сме Енергия. Ние всички имаме своите дадености, но дали ще се проявят зависи именно от мисията ни на Земята. Който има такива усещания може да попита хора като мен. Не е хубаво сами да правят връзката, защото тъмнината също дава дарове. Даже ги дава без нищо в замяна. И често прогнозите са доста точни. Това е целенасочено, егото проработва, човек се чувства специален и се увлича. Докато не се изчерпа енергийно. В това е разликата. Нас ни зарежда Светлата,  Вселенска Любов. А както казах по- горе, сами не можем да ги отключим. Дават ни ги от горе. И ни дават правото на избор. Да ги приемем или не. За разлика от тъмнината, Светлият свят зачита нашия избор.

    Вероника Павлова –  Тук е моментът да споменеш за успешните си случаи на излекувани от теб хора и да разкажеш как се случи това? И по принцип по какъв начин се случва самият процес на лечение и енергийна обмяна?

      Поли Николова  Ами много са. От четири години вече практикувам и не мога да помня всички случаи, но сега се сещам за едно детенце, дето две години не можеха да го изчистят от паразити, оправихме го за 6 месеца. На моят син затворих охлузна рана след катастрофа за 30 минути и започна да хваща коричка, само докато си държах ръцете над раната. Съпругът ми е снимал. Имам няколко снимки. Имам дечица с левкемия, на тях с молитви се помогна и се каза къде да отидат родителите и какво да направят и резултатите са на лице. На момента се лекуват болки, по-леки заболявания, но за другите трябва време.

    Тук е моментът да уточня нещо. Аз съм проводник. И всички като мен. Не аз лекувам, аз само предавам заръките на Светлият свят. А и не забравяйте нещо много важно! Всички болести, особено тежките случаи се дават, за да ни научат на нещо.

    Понякога урока е за родителя. Може в миналото да е бил богаташ, който да е бил студен и пресметлив. И сега да трябва да научи урока, че никакви пари няма да му помогнат, че единствено чистата, безкористна Любов може да спаси любимия човек или детето му. Тогава аз няма как да помогна. Както и в случаите, когато човек съзнателно страда, за да изкупи чужди грешки, които биха навредили на цялото семейство. В такива ситуации мога да облекчавам, но не мога да премахна цялото събитие. При мен енергийната обмяна е или онлайн или човека да е при мен. Ако е онлайн държа да виждам и чувам човека, за да се свържа с неговата енергия. Сканирам чрез ръцете си, работя със затворени очи, защото виждам картини. Не зная дали стана много ясно, но не мога и да разкривам повече.

54220550_1091607371041111_9203021451014176768_n

   Вероника Павлова –   В книгата си много пишеш за случаят с болното момиченце – Мартина, на което толкова си помогнала би било интересно да споделиш и за него  с нашите читатели, защото историята наистина е много трогваща.

     Поли Николова –   Ххаа, ами това означава нова книга. Няма как с две думи да разкажа за Мартина. Може би ще кажа само, че за първи път осъществявам телепатична връзка с човек в кома и ти си прочела колко точна информация се е давала. И другото,  което е пак със случая Мартинка, че за първи път тогава направих друг човек проводник. Тоест използвах двойна енергия. Минаваше през мен, през майката на Мартинка и чак тогава при Мартинка. Катя усещаше същото, което и аз, което й детето, включително и обратната връзка – Мартина, майка й Катя, аз, което само по себе си е феноменално.  След този случай имах още няколко такива случая и ако се наложи мога пак да го направя.

    Вероника Павлова –    В книгата си си подбрала много интересна част, в която даваш хубави и полезни рецепти и съвети. Хубаво е да обясниш и разкажеш на читателите относно това, какви според теб са причините поради която се появяват болестите? Можем ли да предотвратим този процес или да го стопираме сами и как?

  Поли Николова – Отново няколко въпроса наведнъж, но да опитам. Причината за появяването на болестите са пробивите в енергийното ни поле, енергийното ни тяло, което е следващото след физическото. То още се нарича и емоционално тяло. Защо? Защото е подвластно на емоциите.  Именно емоциите са тези, които ни разболяват. Всички сме чували – не се гневи, че ще разболееш черния дроб. Изказвай всичко, не преглъщай, не премълчавай, че ще имаш проблем с гърлото, в последствие със стомаха и т.н. Тоест, болестите са физическо проявление на погрешно поведение.  И понеже няма как да разберем какво се случва с енергийното ни тяло, то изтънява, изтънява и на мястото на пробива се получава болестта. За това препоръчах тази молитва на Свети Пантелеймон, защото всъщност тя ни показва от какви зловредни емоции  трябва да се освободим, за да не боледува тялото. А можем да стопираме, ако не е кармично разбира се, пак със осъзнаване. Да попитаме болестта – На какво искаш да ме научиш, за какво си дошла?“

     Вероника Павлова  Ти самата казваш в книгата си, че често си попадала на случаи в които са се опитвали да те „пробват“ така да се каже, може би хората са се обезверили и прекалено изпатили, докато са злоупотребявали с доверието им, но е болно когато човек с истински способности бива подлаган на подобни изпитания. Какво мислиш по този въпрос?

    Поли Николова –  Болна тема, наистина…

   Защото този, който наистина има нужда от помощ, той няма нужда да те проверява. Той направо се доверява. Проверяват ме хора, които имат някакви способности, но се интересуват точно как го правя или колко точно мога, или крадат методите ми, макар че както казах, ако решат да дадат този дар на лечител, отгоре дават и начина, а той за всеки е различен.

    И ако човек се замисли…, ами дава ми се лъжлива информация – такава и ще получите. Защото в крайна сметка, каквото давате, това и ще получите. Аз ги усещам тези, които ме проверяват, които ме лъжат. Енергията не е същата, когато тялото е в покой и в мир със себе си. Много често съм споменавала и то умишлено, за да си даде човек сметка дали си струва да ме излъже, че аз дори и да ми пишете, аз разчитам енергията, която сте вложили в думите. И може да сте много мили и любезни в думите, но душата е тази, която изразява.  Или имала съм случаи, когато ми казват, че на тях им има нещо, а те всъщност черпят информация, която я предоставят като своя, което е доста грозно като постъпка, но всъщност ме радва. А за хората, които се напатили аз вярвам, че щом този човек по някакъв начин е стигнал до мен, значи така е трябвало. Знаеш ли колко много хора ходят по «такива» места. Слагам „такива“ във кавички, защото хората се срамуват да кажат, че са потърсили «такава» помощ.

   Вероника Павлова –   Как всъщност според теб можем да различим дали някой наистина има способности или не, как да пресеем семето от плявата и на кого да вярваме?

  Поли НиколоваКато опитате или чрез препоръка. Другото много важно нещо е,  че дарбата е дар.

   Ние нямаме право да искаме пари. Можем да приемем, ако някой така реши да се отплати, но ние такси, фиксирани суми нямаме право да поставяме. Не, че не сме платили за този дар. Ооо, напротив!  Цената понякога е именно «Безмилостна жестока», но този дар ще ни бъде отнет, ако ние поискаме пари.

    По това също личи. Когато започнах да работя с Тошо Гадевски и му казах как бих могла да помогна,  вторият му въпрос беше: «Колко ще ни струват тези сеанси?» Аз му казах… Нищо. Нямам такса. И той каза, значи е истинско. И ми сравни с други,  при които са му казвали… :“Абе нямам такса, ама дай там 20 лева“.

  Другото, на което можете да се доверите е и вашият инстинкт. Попитайте себе си. Как усещате този човек? Вгледайте се в очите – нали именно те са прозореца към душата?

53930278_415429855927094_2351413024541114368_n

      Вероника Павлова  В днешно време смяташ ли, че хората все по-рядко се обръщат към Бог чрез молитви, за да се помолят за спасение. Как може да се промени това и да се отвори българинът повече към духовното?

    Поли Николова – Тук има едно противоборство, ако мога така да го нарека. От една страна, по-възрастните хора вярват,  но по-младите не толкова. Често при младите срещам израза – Както си го направиш!“, но и все по- често ме търсят именно заради проблеми на млади хора. Това е именно заради загубената Вяра. И все по- често се дават ситуации на тези млади хора, в които да се убедят в силата на Вярата и да се обърнат към Бога. Иначе опре ли ножа до кокала първо чувам „Боже помогни!“

     Вероника Павлова –  Ти непрекъснато помагаш и лекуваш толкова много хора и обменяш енергия с тях, но понякога не ти ли става тежко от чуждата болка и карма, която попиваш и как успяваш да се изчистиш? В книгата си споделяш колко много обичаш да прекарваш времето си сред природата, това ли е което те зарежда отново?

    Поли Николова  Не понякога. Всеки ден ми тежи. Защото хората не ме търсят, когато са щастливи. И всеки ден аз поемам енергийно тяхната мъка. И да, чистя сред природата, заземявам, говоря си с дърветата, излизам дори под дъжда. Черпя енергия от Слънцето, от земята.

    Имам малка тераса, на която си отглеждам цветя и зеленчуци. Говоря си с тях, разказвам им за болката човешка. Имам и други начини, но да кажем, че след всеки човек аз оставям около 15 -20 минути именно за да се изчистя и заредя за следващия. Мога и с 5 минути, но това ще ме натовари много и няма да мога да съм полезна на повече от 4-5 човека. Защото един сеанс с мен продължава час, час и половина. И като приключа с хората идва ред на близките, на приятелите. Често съм много изморена, не ми се говори с никого, но въпреки това пишех някой ред,  после се ядосвах на себе си, защото всъщност се чувствах гузна, че точно на най – близките и приятелите нямам време да обърна внимание. И точно тези няколко реда понякога са ми в доста в повече. Научих се да казвам – Не и сега отговарям, когато съм добро разположение. В крайна сметка, за да съм полезна, аз също трябва да си почивам, защото съм една, а всеки смята своя случай за най-важен, най-спешен.

     Вероника Павлова  Можеш ли да ни кажеш за наболелият проблем относно това, защо българинът търси услугите на биоенерготерапевтите, а сякаш се срамува да каже, че му е помогнато? Забравили ли сме как да благодарим, когато ни бъде помогнато и на какво се дължи този факт? Защо манталитетът ни е такъв, че когато някой ни подаде ръка в трудностите забравяме да благодарим и приемаме чуждата помощ сякаш за даденост?

    Поли Николова –   Защото все още хората ни бъркат с врачки. Да си врач е признание, титла дори бих казала, но хората не го приемат в този смисъл. Често чувам – кога ще ми гледаш или хайде да ми погледнеш.  Аз дори не гледам Затварям очи – това в кръга на шегата. Нашата дейност е именно Биоенергетиката. А дара да «виждаш» е ясно виждане. Има и ясно усещане, ясно чувстване…това не е врачуване. Хората ни търсят  за помощ, когато вече са изгубили надежда, но ги е срам от израза, не от дейността ни.  

   А относно благодарността,  не мисля, че сме забравили думата, но сме забравили как истински да я използваме,  казваме я машинално. Аз често пиша във фейсбук за истинската благодарност. Тя си личи. Тя извира от сърцето. Тя пълни очите със сълзи и често ме сграбчват в прегръдка и телата се тресат в конвулсии от емоцията. Аз я разчитам в погледа, във въздишката.

       Не мога да отговоря защо манталитета ни е такъв. Мисля, че е пак до съзнание на човек. Ще дам пример. Човек си запазва час, пита ме колко ще трае и аз казвам около час, час и половина. И като мине това време и започва да нервничи, да гледа да приключи разговора и аз започнах да питам какво го притеснява и той ми казва…ами да не ми вземеш много пари. А даже не е ставало и дума за пари. Често даже и не питат дължат ли нещо. Казват благодаря и затварят, ако сме онлайн, ако не стават и си тръгват. Не всички разбира се, но повечето. Българинът не се е научил справедливо да оценява чуждият труд и ако може да мине метър…, иначе иска него да го ценят и да му плащат подобаващо. Да не говорим за тези, които на лични питат: «Може ли набързо едно въпросче?» Ама това набързо никога не е набързо и не е само едно въпросче. Спрях да отговарям на лични съобщения. Да си запазят час и ще отговоря на всички въпроси.

   Вероника Павлова    Другият наболял въпрос е относно заплащането и таксите за услугите на био енерготерапевтите, на който е редно да обърнем внимание. Има ли такса за сеанс и ако няма защо, според теб редно ли е да има такава такса при хората, които се занимават с тези неща и каква е тя?  Би ли било редно да е всекиму според това колко може да отдели, защото това е все пак труд и ти си помогнала на човека отсреща. Какво мислиш по този въпрос?

   Поли Николова –  Аз избързах с отговора в предишният въпрос. Но,  ще отговоря пак. За истинската дарба не можеш да слагаш цена. Не можеш да правиш бизнес от болката на хората. Това не означава, че не приемаме пари. Приемаме и аз приемам, но ако ми оставят.

     Аз нямам правото да кажа – „Моето време и информацията, което ти дадох  ще струват 100 лева.“ Въпреки, че точно времето и информацията са най-скъпо платените услуги. Често оправяме цял един човешки живот, което всъщност е безценна информация. Но,  да поискаш пари на човек в нужда, който е видял в теб последната надежда е грехота. Пак повтарям – ако той реши да остави, с радост приемам. И не става въпрос само за пари. Да се отблагодариш има толкова много начини.

    Пращат ми и подаръци, дребнички, но много скъпи, защото са от сърце. Те са безценната благодарност, защото този човек е дарил своята енергия,  с мисълта за теб, да се реваншира подобаващо. Може би точно тук е момента да уточня, че не говорим за плащане. Говорим за енергиен обмен. Губи се иначе равновесието взел – дал. И после се чудят ако нещо им се случи, защо им се случва. Ами защото не си си платил цената, но си ощетил някого. Ще дам и пример: Адвокатка, с многобройна клиентела, просперираща фирма и т.н. ме потърси. Направих каквото можах. Тя ми поиска банкова сметка – в нейният случай, най – лесния начин и каза, че до пет минути ще преведе каквото е преценила.. След две седмици ме потърси отново. В метрото са й откраднали куфарчето с информация, за важен клиент, а тя цяла нощ стояла и събирала информация за не помня вече какво. Обърнете внимание…тя е загубила време и информация. Същото, което е отнела от мен и не се е реванширала. Тя така или иначе не плати и до днес, но това е нейният избор и последствията са си за нея. Използвам думата «плати», защото тя така пожела да се отблагодари – с пари.  Така, че мен не ме интересува някой дали ще ми плати. Аз зная, че този човек, ако не върне от енергията по някаква форма, ако не благодари на Светлия свят, той си носи последствията.

    Вероника Павлова В книгата си споменаваш също, че от скоро правиш семинари,  може ли да споделиш на нашите читатели на какви теми са те, по какъв начин могат да се запишат за тези семинари ако проявят интерес, къде и как се провеждат?

     Поли Николова –  Да, в книгата споменавам, за една визуализация с Учителя Беинса Дуно, където той ми каза, че трябва и да говоря на хората. Да разказвам за моята опитност, да пробуждам душата и добротата в човека. А аз много се притеснявам да говоря на тези теми. Не защото се срамувам, не,  в никакъв случай няма как да се срамувам от Светлия свят, но това означава да изляза на светло, да разкрия себе си официално. Аз предпочитах от уста на уста да се предава за мен и зная, че който трябва ще ме намери.

   И  предпочитам думата беседи. Не семинари. Защото се събираме да обменяме опит, мнения, усещания, чувства. Семинар малко ми звучи като монолог. А аз искам да беседваме.  Притеснявам се и от това, че вече всеки втори, без да целя да обидя някого, вече прави семинари и ни учи как да живеем, какво да чувстваме, как да се изчистваме и зареждаме. Всеки втори има връзка с ангели…, което според мен не е така.

   И отведнъж излизам аз с моята скромна опитност и говоря за неща, които в Гугъл може да се намерят. Е, не точно в тази форма, но като цяло. И се молих на Светлия свят да не ме карат да правя това, но отговора беше – „Ти говори с Душата, това което ние искаме да научат чрез теб, защото не е едно и също да го говориш заучено и да си го усетил лично. Останалото е наша работа.“ И така започнах. Първата беседа всъщност беше представяне на моите книги в Мадрид и Валенсия. Тогава все още пишех – “Връзка Нова Богородица и аз” и след това вече, след като и тя излезе ги представих и трите в Лондон. И в Мадрид и във Валенсия представянето беше съпроводено със беседи, за това и тук, в Лондон, пак така направих на първата среща, представяне и беседа на  тема «Чуваме ли нашето тяло, когато ни говори?»  Защото то ни говори. Научих хората как да проверяват продуктите дали са подходящи за тях по няколко метода. Как да проверят за някой друг – примерно бебе, или инвалид.  И отправих едно предизвикателство към себе си. Обикновено работя с човек индивидуално, защото се преплитат енергиите. Но, тогава реших да опитам да сканирам тялото на произволно избран участник пред повече хора. Това е доста смело от моя страна, но се получи. Разбира се беше направено, набързичко и само показно, но се получи. За което огромно Благодаря на Светлият свят. Видеото го има в моят блог „Пътят наречен Любов“.

    Беседите обявявам публично във фейсбук и всеки, който желае може да заповяда. На 09.03 беше втората беседа,  която беше на тема «Чувате ли Душата си?» в първата част, а във втората част “Лечение с числа“. Между тях подарих на участниците медитация – запознах ги със техният Ангел хранител. Мисля, че се получи доста добре. Излъчвахме и онлайн във фейсбук. Видях, че е имало доста гледаемост, което много ме радва. До сега срещите провеждах в една реформирана християнска църква, която отдава зали под наем. Хареса ми идеята да ги подкрепя провеждайки там беседите, защото те извършват и много благотворителни дейности. Единственият проблем е, че не работят в неделя, а повечето хора са свободни именно в неделя. За това правя събота от обяд. Когато за първи път отидох да попитам за зала, видях, че раздават храна безплатно и че го правят всяка седмица. Също така приютяват бездомни и им помагат, това за мен не са маловажни неща. Лесно ще ида в центъра, ще наема някоя помпозна зала и какво? На кому е нужна тази показност? Аз съм щастлива от факта, че дори с наема допринасям и помагам. Ние се събираме, за да сме си полезни, да обменим опит, да се поучим едни от други, не да правим демонстрации на завидно положение, като плащаме ненужно високи наеми. Съжалявам, ако някой се засегне, но това е моето мнение. За мен успехът не е външно проявление. За мен успехът е когато видя сълзи в очите на участниците, а ако гледате видеото, което е на моята стена във фейсбук, ще видите сълзи. Това е успех, да достигнеш нечия душа, а мястото – мястото е без значение. Всячески можем да сме от полза, ако се позамислим. Мисля, че ще продължавам да правя там моите беседи. А и ми харесва как звучи името на залата Lovell room – коренът е Любов.

За презентацията е нужен JavaScript.

   Вероника Павлова –   Всъщност това не са първите ти семинари, защото първият е бил Мадрид миналата година, когато освен семинар си представила и двете си книги. Може би сега е момента да споделиш накратко за втората ти книга „Продавач на надежда“, защо пише отдолу „Откровения“ и какво по-точно би искала да споделиш на читателите относно нея?

    Поли Николова –  Да, аз по – нагоре обясних за семинарите. Пак изпреварих въпроса ти, за това минавам направо на отговора за втората книга. Откровения всъщност са онези дребнички неща от живота, които го правят завършен и цял. Онова усмихнато „добро утро“ е много повече, от намръщеното просто кимване. Защото има значение как се обръщаме едни към други, имат значения думите и действията ни. Това са откровения, до които съм достигнала в моята практика, на според поведението на хората. Чрез тези откровения отново ни дават насоки как да се променяме по малко и всеки ден, за да сме щастливи и доволни.

     Тази книга е сборна със стихове, има малка част от първата книга „Безмилостно жестока“ и други нови стихове. Може би сега е момента да уточня, че всички стихове, които пиша също са под диктовка и са енергийно заредени, защото са нечия история.

53681295_565063654015302_9039516044670009344_n

     Вероника Павлова –   Също така можеш да разкажеш как точно могат да се свързват хората с теб и как провеждаш сеансите си? За теб оказва ли влияние и има ли разлика във вибрациите които усещаш от отсрещната страна, в зависимост от това, дали човекът е наживо до теб или е на разстояние и общувате по скайп?

  Поли НиколоваНаскоро обнових моята страница във Фейсбук за Холистично лечение и масажи, като добавих бутон – резервирай сега». Когато се натисне излиза подменю, в което се изброяват видовете услуги, които извършвам и първата е именно БИОЕНЕРГО ТЕРАПИЯ И КВАНТОВА ДИАГНОСТИКА. Отбелязвайки я, излиза календар, който показва свободните часове. И така всеки избира удобен за него и свободен час. Това е начина. Преди записвах в тетрадка, пишеха на лични, не смогвам по този начин. Имам и лични задължения , или работя с някого и нямам възможност да определя час. А така чрез страницата става лесно и удобно за всички.  Относно енергията дали има разлика, да има лека разлика, но тя е минимална. Поне за мен.

Прилагам линк към страницата,

от където можете да резервирате час.

https://www.facebook.com/PollyN.HolisticTherapy/

     Вероника Павлова Ти самата участваш в благотворителност и средствата от продажбите на книгата ти ще бъдат дарени за лечение на Димитър Стоев. Тук е моментът да обявиш гласност за тази и останалите  каузи в които участваш и да дадеш призив как хората могат да се включат в тях и да бъдат полезни?

   Поли Николова –  Ето, пак ме провокираш! Аз смятам, че човек когато иска да направи добро, нека просто го направи. Какво се цели ако обявим публично ние какво сме направили? Ако искам да обявя каузата,  ще призова за помощ, няма да се изтъквам. Димитър избрах за лична кауза, защото много дълго работихме с него, разбрахме защо му се е случило и смятам, че той си научил урока. Сега остава практическата част за вливане на стволови клетки. За целта са необходими 60 000 евро. Но, вече става все по- трудно, защото повечето хора се отпускат за малки деца. Но, Митко също е човек. Също има мечти. Аз искам да му помогна да ги види осъществени. За който желае да помогне на Димитър, нека го направи по някой от следните начини и аз лично благодаря на всеки, който дари частичка надежда.

„DMS DIMITAR“ на номер 17 777

PayPal –  gerjo@abv.bg

helpkarma.com/help/za-mitko

Информация:

https://dmsbg.com/11646/dms-dimitar-dimitar-stoev/

      До скоро исках да даря останалата част от приходите за децата с увреждания, но напоследък там има разногласия и или ще избера друга кауза или ще даря цялата събрана сума на Димитър. Когато имам възможност дарявам и на произволно избрани хора. Дрехи, храна…, но, това някак не смятам, че е нужно да афиширам. Мога ли – помагам.

53741208_806179033076966_5520631824180576256_n

    Вероника Павлова – Имаш предвид, че разногласията са в системата, заради която два пъти се събирахте в Лондон в подкрепа на майките ли? Аз видях твои публикации, снимки,  които си публикувала в блога на книгите ти, както и четох интервюто във вестник Бг Бен, където изразяваш своята гражданска позиция?

    Поли Николова – Да, това беше втората ми кауза, за която отделям част от приходите си, но наистина има разногласие, което не съм упълномощена да коментирам и за това, както казах и по-нагоре каквото събера като сума ще додам или за Димитър или ще направя друго дарение. А във БгБен изразих своята майчина позиция. Защото никой не е застрахован и защото имаме права като човешки същества независимо от състоянието ни.

53700284_263345464607805_1411793146475446272_n

За презентацията е нужен JavaScript.

    Вероника Павлова –  В книгата си обхващаш много различни теми, разказваш толкова много откровения и истини за личния си живот, за помощта си към хората, за думите на Богородица и Светлият Свят отправени към нас хората. Притеснява ли те факта как ще бъде приета книгата ти и разтълкувана от хората, дали биха могли да разберат правилно посланията вложени в нея?

     Поли Николова – В началото имах леки притеснения именно заради личният ми живот. После имах притеснения относно изказа на Богородица конкретно,  защото като подредба много се доближаваше до книгите на д-р Диана Мечкова, които също са енергийно заредени и лекуват. Но, колкото повече пишех, толкова повече съмненията отпадаха. После разбрах защо поискаха това от мен. Защото аз съм човек като всеки един. Със своята си история, със своята си болка,  трудности, перипетии и ако аз нямам смелостта да дам пример със себе си, как да очаквам хората да ми повярват? Когато осъзнах това бях много, много щастлива. А Божията майка ми обясни, че техният изказ е един и същ, просто ние, с които се свързват сме различни и за това се получават и различия и еднаквости.  Тогава се успокоих, защото ми се каза, че до мен и моите книги ще достигнат хора, готови да повярват, готови за промяната.  А ако някой не е разбрал нещо от книгата, накрая има мои координати – винаги може да пише или в блога или на имейла ми, ще отговоря при първа възможност.промяната.  А ако някой не е разбрал нещо от книгата, накрая има мои координати – винаги може да пише или в блога или на имейла ми, ще отговоря при първа възможност.

    Вероника Павлова Виждам, че за тази книга са ти помогнали две дами, на които ти благодариш публично в книгата. Толкова ли е скъпо да се издаде книга?

   Поли Николова Моята книга да, за мен е скъпа, защото нещата не се случиха така, както беше обещано и Милена и Жанет Терзиеви се отзоваха и допринесоха за нейното издаване. Книгата е 600 страници, по – голям размер е от стандартните, иначе беше 900 машинописни страници. А това няма как да не струва пари. Аз отново искам да им благодаря за човещината, защото те помогнаха не само на мен, те помагат непрекъснато. Благодаря ви!

За презентацията е нужен JavaScript.

    Вероника Павлова Като за финал, като човек изтърпял и минал през много изпитания, какъв съвет би дала на хората в днешното съвремие, което често е изпълнено с несправедливости? Как да се справят и да продължат напред, да не губят надеждата и светлината в душата си, въпреки всичко и на какво да се уповават?

  Поли Николова – Ще започна отзад напред. Повярвайте! Повярвайте, че за всичко, което ви се случва има причина. И колкото по – бързо я осъзнаете, толкова по-бързо ще уравновесите хармонията в живота си.  Аз искам да призова всеки да се опита да се погледне от страни. Как се държим с близките си, какви са мислите ни, как се чувстваме през целия ден, какви са делата ни. Как се събуждаме, как си лягаме, колко често се усмихваме, радваме ли се на дребничките неща, които всъщност запълват живота ни.  

    И вярвам, вярвам с цялата си душа, че можем да бъдем по – добри и по – човечни. Защото в това е смисълът на живота ни, за да го изживеем в радост, благоденствие и Любов! Обърнете се към себе си! Обикнете Божията частица във вас и след това обичайте света. Светът, в който ние самите и нашите деца живеят. Нека заедно да го променим и да живеем в свят изпълнен с Любов.

Мир Вам!

54727399_356306768428706_3348113829719441408_n

Интервюто взе – Вероника Павлова

14222213_1780153298901280_4436822213116449695_n.jpg

 

„Жива“ мартеница направиха деца от всички училища във Видин

Над 750 деца от всички видински училища посрещнаха Баба Марта с жива мартеница. Децата бяха облечени в бяло и червено и изобразиха символа на града – средновековната крепост „Баба Вида“.

Baba_Vida_martenica.JPG

    Община Видин продължава традицията всяка година на 1 март да представя жива мартеница. Деца от всички видински училища  участваха в подреждането й. Тази година тя  изобрази симовола на град Видин – крепостта „Баба Вида“, а идеята за това беше на кмета на Общината –  Огнян Ценков. Желаещите да се включат в подреждането на мартеницата достигнаха рекорден брой – над 740. Традицията с подреждането на живата мартеница продължава вече пета години, като досега тя е била под формата на усмивка, сърце и два пъти на Пижо и Пенда.

    През 2015 г. Община Видин кандидатства и спечели рекорд на Гинес за най-дълга мартеница – 16, 704 м, за което бе удостоена със сертификат.

resize_on_the_fly.php.jpg

   Живата мартеница зарадва както децата-участници във фигурата, така и гражданите, дошли да видят необикновените мартеници. Теможеха да бъдат наблюдавати и запечатани на снимки от 15-тия етаж на сградата на общината, на централния площад „Бдинци“ .

d6ff0a7f2dc8470a3d7c711d43def6dc

Отбелязваме Световния ден на котката

В първия ден на месец март светът отбелязва Световния ден на котката.

От далечни времена те са за човека и божества, и талисмани, и ловци, но на първо място предани любимци, които, въпреки независимия си характер, винаги остават верни на стопаните си.

0643996001393657607_17673_600x458

    Въпреки че котката е опитомена преди много векове, за разлика от другите домашни животни, котката не е променила много външния си вид, като много прилича на своите прадеди. А е запазили и независимостта си. В момента в света има около 400 породи котки, като всяка година се обявява и официално се признава нова порода.

Празникът на един от най-предпочитаните домашни любимци започва да се отбелязва през 2002 г. в Италия, по идея на Международния фонд за защита на животните и други организации за защита на животните.

  Навиците на дедите й практически не са се изменили, само са били приспособени за домашни условия. Котките не търпят затворено пространство и обичат всички врати в къщата да са отворени. Страстта им често „да се мият“ не се обяснява само с тяхната чистоплътност. По време на процеса те облизват от космите си някои вещества, съдържащи витамин В, необходим за психическото им равновесие. Котките много добре се ориентират в непозната обстановка и са способни да изминат огромни разстояния, за да се приберат у дома.

istock-497315278

    Най-добрите пазачи на зърното от мишки са европейските късокосмести котки. В Англия, котки, използвани за охрана на продоволствени складове са зачислени на „служба“, също на държавната ясла са зачислени и котките, пазещи експонатите в Британския музей. Много от мъркащите животни притежават много по-добър нюх от кучетата. По време на Първата световна война е бил създаден специален „котешки корпус“ в британската армия, с помощта на който били откривани отровни газове.

  В Швейцария някои котки имат собствени банкови сметки, а в американския град Литл Рок благодарение на тях се печелят пари. В града се провеждат котешки надбягвания на 150 метра. В древен Египет котката е била смятана за свещено животно, пазител на огнището. Заради нощния си живот, грациозността си, святкащите очи и рядката плодовитост, на животното е била посветена богинята на Луната, която била изобразявана с котешка глава. В Европа котката е станала известна преди 2 хиляди години. За първи път за нея се споменава в съчиненията на Плутарх. В древен Рим котката била посветена на богинята на свободата Либертас и е била изобразявана винаги до нея.

svetoven-den-na-kotkata-288699.png

   Опитомяването им започва преди 8 000 години. Най-големите домашни котараци са от породата менска енотова и тежат до 11 кг. Котките са едни от най-умните животни и възприемат човешките чувства и настроения. Спят между 12 и 14 часа на ден. Зрителният обсег на котките е 220 градуса, докато при хората той е едва 180. Обонянието им е 14 пъти по-силно от човешкото. Макар и доста по-малки, котките имат 230 кости, с 24 повече от хората. Те са и по-бързи от нас – максималната им скорост е около 48 км/ч, докато Юсейн Болт тича с не повече от 45 км/ч. Да не говорим, че гепардът, който е от семейство котки, е най-бързото сухоземно животно – може да развие над 110 км/ч.

     От 3500 г. насам котката винаги е заемала специално място в живота на хората. Така например в Древен Египет котките били обожествявани, а убийството им се заплащало със смърт. През Средновековието обаче църквата ги смятала за съюзници на Сатаната. Именно тогава било поставено началото на суеверията за черната котка, която носи нещастие. В Япония пък почти на всяка витрина на магазин може да се види така наречената „манеки неко“ или в превод – „приветстваща котка“. Котката е смятана за талисман, който носи пари. Статистиката показва, че днес общият брой на котките по света надхвърля 500 милиона, като само през 1998 г. в Западна Европа е имало 43 милиона котки, а в Източна – 33 млн. В Япония и Австралия те са били съответно 7 и 3 милиона.

Празнуваме Баба Барта – традиции и обичаи

На 1 март празнуваме Баба Марта – един от най-почитаните български обичаи с хилядолетна традиция.

В народните представи пролетта идва с пристигането на Баба Марта. Месец март е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, изплетена от бели и червени конци.

   Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата, соларна зона. По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността — белият цвят е цветът на Христос. Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят също символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.

768x432.jpg

     Едва ли има българин, който да не е чувал поне едно или две поверия, свързани с Баба Марта или пък не е слушал легенди за възникването на този древен обичай. Знаете ли всъщност, че обичаят за връзването на мартеници е езически? Според поверието на 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец.

В народната представа на българите Баба Марта е жена. Тя е с променлив характер и затова и времето през месеца е променливо. Когато Баба Марта е ядосана времето е студено, а когато се смее – топло и ласкаво.

    Мартениците се носят или до 9 март – църковния празник Свети 40 мъченици, или до 25 март – църковния празник Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, лястовичка, кукувица или цъфнало дърво. Много и разнолики са легендите, донесли мартеницата до наши дни. Всичките и символики обаче наричат здраве и късмет, берекет и благополучие. Най-разпространената легенда, която се изпява в много народни песни разказва историята за Кубратовата дъщеря Хуба и гълъбът, който пренесъл бяло-червен конец на Аспарух.

martenici-za-zdrave-shtastie-kasmet-liubov-i-pari-za

      Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на VII век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял конец и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов. Птичката дълго пътувала, а конецът наранил крака ѝ и се обагрил в кръв – така добил червения си цвят. В крайна сметка тя намерила хана и кацнала при него точно на 1 март.

    Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата. Разпространен е и гадателският обичай за избиране на ден. От 1 до 22 март всеки си намисля един определен ден от този период и по него съди каква ще е годината – ако е слънчев, ще е успешна, ако вали и времето е лошо – ще има трудности. Според предание, дошло от древността, мартеницата носи здраве, щастие и дълголетие. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана „лошотия“, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от „лошотията“, най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче. 

    Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, т.е. пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи. Извън легендата, съществуват предположения, че мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността. Основание за тези предположения е факта, че мартениците са типично български символ, т.е. на наследниците на тракийските земи.  В Румъния мартеницата се нарича „марцишор“ и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец. Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете – отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят около 90 000 етнически българи.

В традиционната българска сватба булото на булката е в червен цвят. Червен конец се връзва на плодни дръвчета, на детска ръчичка, за да предпазва от зло и да носи здраве. Такава е магическата му сила в мартеницата.

   В Родопите мартениците се правят от различни цветове. В Софийско и Мелнишко основните цветове са син и червен. Синият цвят е олицетворение на небето и земята. Зеленият цвят е знак за плодородие, здраве, възраждане, празничност. Конците, участващи в направата на мартеницата, се усукват задължително наляво. Традиционната българска мартеница включва различни елементи – символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), скилидки чесън (за предпазване от зли демони), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие).

0000369443-article2

ЗА БАБА МАРТА И МАРТЕНИЦАТА | Webbukvar.com

Баба Марта бързала 
Автор: Йордан Стубел

Баба Марта бързала,
Мартенички вързала:
Морави, зелени,
Бели и червени:
Първом на гората –
Да листят листата.
И да дойдат всичките:
Щъркелите, птичките,
Първият певец,
Косер хубавец.
После на градините –
Да цъфтят гиргините
И латинки алени,
И божури шарени.
Ябълки да зреят,
Круши да жълтеят.
А пък на дечицата
Върза на ръчицата
Мартенички чудни
Със ресни червени,
Да са ранобудни,
Да растат засмени.

Малко известни и любопитни факти за Дядо Коледа и Дядо Мраз и как да ги различаваме

   Историята на беловласия старец ни отвежда в много древни времена, когато хората не са чакали подаръци от него, ами сами са му поднасяли подаръци. Това става при славяните, които са вярвали, че бедите и мъките са им изпращани от духовете на предците – такива като Дядо Мраз. И за да ги умилостивят, те навличали обърнати наопаки кожуси и надявали страшни маски на лицата си, като по този начин олицетворявали тези митични същества. Така маскирани, те тропали по къщите и стопаните им изнасяли подаръци и ги гощавали, за да си отидат там, откъдето са дошли.

   Най-ужасяващият персонаж тогавашните хора назовавали Дядо. Той именно е и най-древният първообраз на днешния Дядо Мраз. Най-близък до неговия образ е и приказният герой Морозко, който бил считан за Дух на зимата. Той бил строг, понякога недоброжелателен, но пък справедлив. Добрите хора беловласият старец дарявал с подаръци, а лошите вледенявал със смразяващия си дъх. В легендите на древните славяни съществувал и друг подобен персонаж – наричали го Зимник. Той също бил представян като старец с бели коси и дълга побеляла брада, с непокрита глава и облечен в топли бели дрехи. Там, откъдето той минавал, настъпвал жесток и смразяващ студ.

  Сред славянските божества със своята свирепост се отличава и злият дух Карачун, който пък бил считан за подземен бог и повелител на мразовете. Постепенно от злобен персонаж, с който родителите плашели децата си, Дядо Мраз се превърнал в добросърдечен вълшебник, заемайки място край елхата в съперничество със свети Николай. В епохата на цар Петър Велики и последвалите го управници – реформатори в Русия и в славянския свят, навлизат фойерверките и Санта Клаус.

  Но той бързо е отъждествен с Дядо Мраз и впоследствие „изгубва” елените си, сдобивайки се – вече в съветски времена, с помощничката си Снежанка. Именно тя, заедно с шампанското, портокалите, бенгалския огън, камбанките и тържественото слово на държавния лидер към гражданите на страната, се превръщат в задължителен атрибут на социалистическото новогодишно тържество. От тях до днешните демократични дни са „оцелели” най-вече пенливото вино и бенгалският огън. Но пък се добавиха характерните за посрещането на новата година площадни концерти, на които премръзналите на открито празнуващи отброяват последните минути до дванадесетия час.

   Първоначално кожухът на Дядо Мраз бил в син цвят, който указвал неговия северен „студен” произход. Добрият старец се срещал преди революцията в Русия и в лилави одежди. След което той традиционно се изобразява там с бели дрехи. Докато палтото на Дядо Коледа задължително е яркочервено. Друга съществена разлика между двамата старци е, че Дядо Мраз никога не носи калпак – той е с болярска шапка на главата си, докато Санта Клаус е с гугла, увенчана с инфантилен понпон, наподобяващ шапките, нахлупени по главите на джуджетата от приказките.

  Дядо Коледа винаги е облечен с къс кожух, прихванат с колан, под който се подават червени панталони, докато кожухът на Дядо Мраз е дълъг до земята. Брадата на западния коледен персонаж е късо подстригана и накъдрена в пищни букли, а Дядо Мраз се отличава с буйна, дълга и развяна на вълни от вятъра брада. Разлика между двамата култови старци има и по отношение на техния ръст. Дядо Коледа изгледа доста нисък и порядъчно затлъстял с добре очертаващо се под кожуха шкембе, а Дядо Мраз е изобразяван с внушително висок ръст и е хармонично сложен и снажен.

   Често можем да видим Санта Клаус и с очила, докато този атрибут напълно отсъства при неговия съперник. Западният му колега понякога се изобразява и с димяща в устата му лула. Такова нещо не може да се забележи никога при водещия здравословен начин на живот мужик, популярен най-вече през ерата на соца. Стигаме и до чорапчетата, окачени на камината, в които Дядо Коледа оставя подаръци, прониквайки в стаята през комина. Това е чисто западен елемент. В същото време Дядо Мраз се появява в домовете ни по един мистериозен начин – също като някой дух. Така и никой не знае как точно е влязъл. Само знаем, че наистина е бил при нас. Тази свещена тайна по никакъв начин не може да бъде обяснена с рационалния западен маниер.

--.jpg

Може би най-същественото е, че Дядо Коледа идва на Коледа, докато с Дядо Мраз традиционно посрещахме Нова година.

А не е ли именно началото на Новата година по-подходящото време за раздаване и получаване на подаръци, отколкото това да става на рождения ден на Исус Христос?

41268

   С две думи може да се обобщи, че Дядо Мраз не е родствен по никакъв начин на Дядо Коледа, не е негов аналог и е доста по-стар от свети Николай. Твърдението, че и двамата произхождат от образа на светеца просто не отговаря на истината. Самият Дядо Коледа се „ражда” доста късно като празничен персонаж – едва в началото на ХІХ век, докато Дядо Мраз, както вече стана ясно, съществува от незапомнени езически времена в притчите на древните славяни.

   Според енциклопедиите именно Санта Клаус е заимстван от свети Николай Чудотворец, който е известен със своята благотворителност – той правил тайно подаръци на бедните хора с деца. Затова първоначално на 6 декември (Никулден) в Европа било прието да се подарява нещо на децата от името на светеца. По време на Реформацията обаче, когато почитането на светците не било на мода и не се толерирало, в Германия и в страните около нея започнали да дават подаръци на децата от името на Исус Христос, а денят на връчването им станал 24 декември, по време на рождественските панаири.

   Съвременният вид на Дядо Коледа  се дължи на компанията „Кока-кола”, която през 1931 г. пуска реклама с цел увеличаване на продажбите на освежаващата едноименна напитка през зимата. В нея именно се налага и червеният цвят на балтончето на Санта Клаус, гарнирано с бели пухчета по маншетите на ръкавите и крачолите на панталоните му.

  Свети Никола е живял  през 3 или 4-ти век след раждането на Христа във Византия и е останал в историята като изключително религиозен и благочестив човек, който е дарил цялото си богатство на най-бедните. В негова чест възниква обичаят да се разменят подаръци.

Дълги години в България Дядо Коледа беше известен като Дядо Мраз, а подаръците се даваха на Нова година.

   Дядо Мраз е образ от славянската митология, който е символ на зимата. Той е и символ на настъпването на Нова година – облечен е в червено-синя-бяла одежда. Дядо Мраз и внучката му Снежанка в съвременния си вид се раждат през 1930 година, когато в Съветския съюз Коледа била обявена за обикновен работен ден. Елхата, под която Дядо Коледа слага подаръци, е традиция, възникнала в Германия. Старите германци вярвали, че в нея живее духът на гората, който ги закриля, а по-късно вечнозеленият цвят на клоните ѝ вече означавал вечна вяра в Исус Христос. Традицията повелява коледната елха да се слага на 23-ти декември и да се маха на 5-ти януари.

   Митове  

   Както често се случва с много древни традиции, около Коледа има най-различни митове. Най-известният е, че рождеството не е истина, а е базирано на Митра – езическото божество на слънцето. Като доказателство за това се разказват много аспекти от живота на този бог. Според легендата той се ражда по същия начин като Христос, но всъщност езичниците вярват, че е роден на върха на планина. Още повече, че пастирите при рождеството на Митра се споменават чак след като историята за Рождество Христово става известна по света.

Коледната елха 

  Битува схващането, че известният протестант Мартин Лутер е дал на света коледната елха. Това всъщност не е вярно. Първата връзка между елхите и Коледа датира от VІІ век, когато свети Бонифаций отсича т. нар. Дъб на Тор, за да докаже на местните селяни, че техните езически богове не са истински. До ХV век хората вече масово секли дръвчета и ги носели в домовете си, където ги украсявали с плодове, сладки и свещи.

„Тиха нощ, свята нощ“ – Историята на най-популярната коледна песен, която наскоро навърши 200 години

Преведена на повече от 300 езика, позната в почти всички страни и изпълнявана от близо 2 млрд души, “Тиха нощ, свята нощ“ е една от най-популярните коледни песни.

Дълго считана за тиролска народна мелодия, днес представлява най-универсалното послание за мир, благодат и щастие, което звучи навсякъде около нас по време на празниците.

The Old Town Square at Christmas time

„Тиха нощ, свята нощ“ („Holy night, silent night“ на английски) всъщност в оригинал е „Stille Nacht, heilige Nacht“, защото тя идва от Австрия.

   През 1831 година „Тиха нощ, свята нощ“ за първи път се появила в два песенни сборника в Берлин и Дрезден. На мястото на имената на авторите пишело: неизвестни. Малко повече от 20 години по-късно пруският крал Фридрих Вилхелм IV толкова харесал песента, че помолил създателите й да бъдат открити. Това станало съвсем случайно. Директорът на хора на австрийския град Залцбург, който поел задачата да ги издири, направил забележка на едно от момчетата, че не пее правилно коледната песен. Неговото смайване било огромно, когато юношата му отговорил, че знае по-добре как тя се изпълнява, тъй като баща му я е написал. Директорът на хора веднага заминал за Хайнляйн, където се срещнал с Франц Грубер – органист и ръководител на местния хор. За автор на текста той посочил приятеля си – свещеника Йозеф Мор.

   Немският текст е сътворен от Йозеф Мор още през 1816 г., когато бил млад свещеник в църквата Марифар в Австрия. След година се върнал в Оберндорф, където е живял преди, и взел съчинените от него стихове със себе си. На 24 декември 1818 г. Йозеф посетил учителя музикант Франц Грубер, негов съсед и приятел, и незнайно защо го помолил да напише музика по неговата поема, която да не се изпълнява на орган. Според някои причината е, че органът наистина бил развален, според други – пасторът искал нов химн за Рождество. Мелодията била композирана и песента действително прозвучала в църквата още същата вечер.

   По-късно Карл Маухер, майстор на органи, няколко пъти посещавал църквата, за да ремонтира музикалния инструмент и случайно намерил копие на композицията, което отнесъл у дома си. Той станал причина коледната песен бързо да се разпространи в Австрия. После тя започнала да се изпълнява и в съседна Германия.

   Органистът Грубер имал късмет и макар със закъснение от 36 години познал славата и изкарал старините си в заслужена почит и уважение.

Не такава е съдбата на викария Йозеф Мор – той умрял в пълна нищета пет години преди пруският император да се заинтересува от песента.

   Днес в Оберндорф върху църквата „Свети Николай“ има надпис в памет на двамата създатели на „Тиха нощ, свята нощ“, но песента отдавна е преминала границите на градчето. Няма знаменит музикант, който поне веднъж да не я е изпълнил, а всяка Коледа божественото послание пресича границите и докосва човешките сърца навсякъде по света.

   Почти два века след създаването й, песента е издадена в над 277 версии и е преведена на 142 езика. Тя е песента, която вади от окопите враждуващите войници в Първата световна война в станалото после известно Коледно примирие. Версията на Бинг Кросби е третият най-продаван сингъл на всички времена. През 2011 г. ЮНЕСКО обяви „Тиха нощ, свята нощ“ за част от нематериалното културно наследство.

5301812_f520

Stille Nacht! Heilige Nacht!

Alles schläft; einsam wacht
Nur das traute heilige Paar.
Holder Knab im lockigen Haar,
Schlafe in himmlischer Ruh!
Schlafe in himmlischer Ruh!

Stille Nacht! Heilige Nacht!
Gottes Sohn! O wie lacht
Lieb´ aus deinem göttlichen Mund,
Da schlägt uns die rettende Stund,
Christ in deiner Geburt!
Christ in deiner Geburt!

Stille Nacht! Heilige Nacht!
Die der Welt Heil gebracht,
Aus des Himmels goldenen Höhn
Uns der Gnaden Fülle läßt seh´n
Jesum in Menschengestalt,
Jesum in Menschengestalt

Stille Nacht! Heilige Nacht!
Wo sich heut alle Macht
Väterlicher Liebe ergoß
Und als Bruder huldvoll umschloß
Jesus die Völker der Welt,
Jesus die Völker der Welt.

Stille Nacht! Heilige Nacht!
Lange schon uns bedacht,
Als der Herr vom Grimme befreit,
In der Väter urgrauer Zeit
Aller Welt Schonung verhieß,
Aller Welt Schonung verhieß.

Stille Nacht! Heilige Nacht!
Hirten erst kundgemacht
Durch der Engel Alleluja.
Tönt es laut aus Fern und Nah:
Christ, der Retter ist da!
Christ, der Retter ist da!